ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
11 юли 2014 г.
Изявление на Управителния съвет на БНБ
Уважаеми дами и господа,
На 18, 19 и 20 юни след множество медийни публикации и странната според нас пресконференция на тогавашното ръководство на Корпоративна търговска банка, от банката бяха изтеглени суми за близо 1 милиард лева.
На 20 юни, петък, в 11.40 в БНБ бе получено искане от ръководството на Корпоративна търговска банка за поставяне на банката под специален надзор на основание на чл. 115, ал. 2, точки 2 и 3 от Закона за кредитните институции.
Тъй като това не е широко известно и имаше неточни интерпретации в медиите относно първоначалните действия на централната банка, обръщаме внимание, че именно при такова искане Българската народна банка е длъжна по закон да наложи специален надзор. Което беше направено – първо при Корпоративна търговска банка, а после и при свързаната с нея Креди Агрикол-България.
Както знаете, и в двете банки от групата на Корпоративна търговска банка веднага бяха назначени квестори. На 25 юни в двете банки влязоха и независими одитори с цел да бъде направен преглед на активите и пасивите на банките в срок от десет работни дни, които изтекоха в сряда. Вчера, в четвъртък, докладите на одиторите бяха внесени в централната банка.
Заключенията от прегледа на одиторите в резюме са следните:
1. Резултатите по отношение на Креди Агрикол-България са положителни. Това е добре управлявана банка с добри банкови практики. Състоянието на кредитния портфейл е много добро, неговото обезпечаване и необходимите провизии са на достатъчно добро ниво.
2. Резултатите от прегледа на Корпоративна търговска банка говорят меко казано за действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики. Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд. лева общ кредитен портфейл. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев.
В резултат на липсата на достатъчно информация одиторите изразяват мнение, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си. Не могат да бъдат оценени също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на кредитния портфейл в размер на 3.5 млрд. лв. За съжаление тези действия не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на дистанционния банков надзор и навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби.
Тези именно действия на длъжностни лица в Корпоративна търговска банка е възможно да доведат до съзнателно ощетяване на банката със стотици милиони лева. Очевидно е, че миноритарните акционери в Корпоративна търговска банка също са жертва на тези злоупотреби.
Поради изброените причини днес ще внесем доклада на одиторите за прегледа на активите и пасивите на Корпоративна търговска банка на вниманието на Главния прокурор на РБългария.
В допълнение на казаното за състоянието на Корпоративна търговска банка и на основание на данните, предоставени ни от отделна проверка, извършена от самите квестори, на 9 юли 2014 г. с входящ номер 6199 вече внесохме при Главния прокурор още един сигнал поради съмнения за криминални действия на лица, свързани с банката. Конкретно - по данни на квесторите на 19 юни тази година – само ден преди Корпоративна търговска банка да бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка 205 887 223 левова равностойност в брой, предимно в евро. Какво деяние е това и какви действия следва да се приемат е само от компетенциите на прокуратурата. Разследващите органи могат да отговорят на въпроса дали по този начин мажоритарният собственик не е ограбил собствената си банка. Прокуратурата на Република България може да разчита напълно на експертния потенциал на БНБ, за да стигне докрай в търсенето на цялата истина по този криминален случай.
По изложените дотук въпроси оставаме занапред да се произнася прокуратурата, за да не пречим на процесуално-следствените действия. Оттук нататък Българската народна банка съвместно с правителството се концентрираме върху преструктурирането и оздравяването на „добрата част“ на Корпоративна търговска банка с оглед защита интереса на всички нейни вложители.
Какви действия ще бъдат предприети по отношение на Корпоративна търговска банка и Креди Агрикол-България оттук нататък?
Очевидно е, че не можем да пълним „каца без дъно“, както казва мъдрият български народ и не можем да одържавим Корпоративна търговска банка в сегашния й вид, както беше обявено на 22 юни, преди да бъдат известни данните от проверката.
Бихме застрашили както дейността на Българската банка за развитие, така и значителна част публични ресурси и ресурси на БНБ.
Но целта остава непроменена! И тази цел е гражданите и фирмите да могат да разполагат с пълния размер на своите средства. Единственото изключение от това ще бъдат фирмите на мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка и свързаните с него лица и фирми.
Какъв е новият практически план за действие, вече обсъден между БНБ и правителството и подкрепен от основните парламентарно представени политически сили?
Той съдържа многобройни технически подробности, но накратко казано, мерките включват следните стъпки:
1. Одържавяване на Креди Агрикол – България ЕАД;
2. Прехвърляне на всички „добри“ активи и пасивите на Корпоративна търговска банка в Креди Агрикол. Важно е да се знае, че тук попадат и всички депозити на гражданите и фирмите, за които това ще представлява само една правна и счетоводна операция, която по никакъв начин няма да засяга главното – всеки гражданин и всяка фирма ще разполагат със своите сметки, депозити и спестявания. Единственото изключение от това, подчертаваме, ще бъде мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка и свързаните с него фирми и лица. Те няма да бъдат гарантирани от държавата и остават в КТБ;
3. Осигуряване на абсолютна ликвидна подкрепа на държавната Креди Агрикол (която ще бъде преименувана) от страна на нейния нов собственик - държавата. За тази цел ще бъдат осигурени достатъчно средства от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, държавния бюджет и Българската народна банка. Колкото е необходимо – толкова. Механизмите за това вече са разработени, в резултат от съвместната работа на ангажираните с този процес публични институции, в т.ч. БНБ и Министерството на финансите;
4. Лицензът на Корпоративна търговска банка ще бъде отнет и ще се пристъпи към обявяването й в несъстоятелност. Привилегировани кредитори на КТБ (в несъстоятелност) ще бъдат държавата в лицето на Министерството на финансите и Фонда за гарантиране на влоговете в банките;
5. Казаното дотук ще стане възможно след гласуването на проекта на специален закон, който вече е изготвен и ще бъде представен днес на основните парламентарни сили.
Оттук нататък на ход са политиците!
Накрая, уважаеми дами и господа,
Даваме си ясна сметка, че към Българската народна банка има критики за дейността на Банков надзор в конкретния случай. Това обаче, което не е известно на широката публика, искам да изясня днес - а то е: съгласно действащия от 1997 г. и в момента закон за Българската народна банка, законодателят е вменил правата и отговорностите за функцията банков надзор на подуправител, ръководител на управление Банков надзор. Управителят и другите членове на Управителния съвет на централната банка нямат никакви директно възложени задължения, нито права по отношение на текущия банков надзор. Във връзка с това внасяме законови промени, с които ще поемем такива отговорности.
В заключение бих искал да споделя, че през изминалите няколко седмици Българската народна банка работи в пълен синхрон с държавния глава на Република България и други държавни институции, водени от разбирането, че банковата стабилност е първостепенно обществено благо. И вярваме, че ако някой се е съмнявал, вече всички са убедени, че това е безспорен факт.
Преструктурирането и оздравяването на тази кредитна институция е много важно както за ключови отрасли на икономиката, така и за големи български общини, болници, много компании и хиляди граждани. Всяко друго решение би било безотговорно и би довело до дългосрочни негативни социално-икономически и политически последици.
Отново подчертаваме, работим оздравената държавна банка да бъде отворена на 21 юли.
На ход са политиците!
Благодаря за вниманието.