ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
18 април 2012 г.
На основание получено искане от министъра на финансите на Република България за писмена консултация вчера, 17.04.2012 г., Европейската централна банка публикува становище по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система (т.нар. Сребърен фонд). В съответствие със своя мандат, на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и на основание член 2, параграф 1 от Решение 98/415/ЕО на Съвета от 29 юни 1998 г., ЕЦБ изразява позиция, тъй като законопроектът се отнася до БНБ и правилата, които са приложими за финансовите институции, доколкото те съществено влияят върху стабилността на финансовите институции и пазарите. ЕЦБ изразява позиция в рамките на своята компетентност. Въпроси като целесъобразността на законопроекта, поражданите от него макроикономически ефекти и рискове, включително рисковете за публичните финанси на страната, свързани с намалението на фискалния резерв и международните валутни резерви, остават отговорност на националните институции.
Практиката показва, че ЕЦБ се произнася в особени случаи по изпращаните от националните власти законопроекти. Поради това самият факт на публикуването на настоящето становище е израз на загрижеността на ЕЦБ по повдигнатите от нея въпроси, засягащи нейния мандат, възложен й с горецитираното решение на Съвета на ЕС.
Акцентите в становището на ЕЦБ са следните:
• Законопроектът не изисква кредитен рейтинг от инвестиционна степен да се прилага за ценни книжа, емитирани от българското правителство, докато другите дългови ценни книжа изискват такъв рейтинг. Това води до неравнопоставено третиране на различните инвестиционни инструменти, което може да доведе до изкривявания на пазара и конкуренцията. Това поставя правителството в привилегирована позиция в сравнение с други емитенти.
• Доколкото законопроектът предвижда, че Фондът може да придобива дългови ценни книжа, емитирани от други държави-членки и трети страни, само ако те имат кредитен рейтинг от инвестиционна степен, присъден от агенция за кредитен рейтинг, регистрирана или сертифицирана съгласно Регламент (ЕО) № 1060/2009, докато инвестиции в дългови ценни книжа, издадени от България, не са предмет на такова изискване, възниква въпрос за непряка дискриминация, който може да доведе до неоправдани ограничения на свободното движение на капитали, в противоречие на член 63 от Договора.
• Пазарът на български държавни ценни книжа е ограничен по размер и ликвидност, като нито един друг подобен голям български публичен фонд или орган не участва на този пазар. Инвестирането на значителните средства на Фонда на пазара на български държавни ценни книжа може да има последици за обема и доходността на българските държавни ценни книжа. Предложеният инвестиционен режим може да изкриви местните пазари на ценни книжа, включително първичния и вторичния пазар на български държавни ценни книжа.
• Поради горепосоченото насочването на средствата на Фонда на първичния пазар на държавни ценни книжа може да изкриви доходностите там, така че те да не са изцяло пазарно определяни. Това също ще се отрази на доходността на вторичния пазар на български държавни ценни книжа. Ако Фондът закупи предвидените обеми, цените и доходностите на българските държавни ценни книжа няма да отразяват истинското състояние на българската икономика и позицията на публичните финанси на страната.
• Някои инвеститори биха могли да спрат да участват на пазар на дългови ценни книжа, доминиран от фонд от публичния сектор, който е под контрола на емитента. Това би ограничило дълбочината и ликвидността на този пазар.
• Преди България да приеме еврото, тя трябва да постигне висока степен на устойчиво сближаване, оценявана въз основа на критериите, посочени в Договора и подробно описани в Протокол № 13 относно критериите за конвергенция, приложен към Договора. ЕЦБ обаче отбелязва, че оценката на напредъка на България при изпълнението на критерия, свързан с нивата на дългосрочните лихвени проценти, може да бъде повлияна от операциите на Фонда на българския пазар на държавни ценни книжа. Възможното изкривяване на този пазар в резултат на доминиращото участие на Фонда, придобиващ голям обем от държавни ценни книжа на малък пазар с ниска ликвидност, може да подкопае доверието и точността на изпълнението на критерия за дългосрочени лихвени проценти. Ето защо ЕЦБ ще наблюдава внимателно напредъка на България при изпълнението на критериите за конвергенция.
• Законопроектът предвижда, че управителният съвет на Фонда определя видовете, структурата, инвестиционния хоризонт и параметрите за измерване, оценка и контрол на доходността и риска по отношение на инвестициите на Фонда в депозити и други сметки в Българската народна банка. От съображения за правна сигурност и за да се избeгнат всякакви неясноти, които могат да подкопаят независимостта на БНБ, член 5, точка 9 от законопроекта следва да бъде изменена.
Пълният текст на становището на ЕЦБ може да прочетете тук.
Аргументите на ЕЦБ съвпадат с редица от направените вече от БНБ възражения по същия законопроект (пълният текст на позицията на централната банка може да видите тук). Аналогични съображения против законопроекта бяха изразени по-рано и от КФН.
Ето защо БНБ настоява законопроектът да бъде оттеглен от вносителя и да бъде подложен на една задълбочена дискусия между МФ, БНБ и КФН – институциите, носещи отговорността за макроикономическата и финансовата стабилност и за регулирането и надзора над финансовите институции и пазари в страната. Такава дискусия между компетентните институции досега не е била провеждана.