ПРЕССЪОБЩЕНИЕ
13 февруари 2009 г.
Днес Българска народна банка публикува брой 4 за 2008 г. на тримесечното издание „Икономически преглед”, в което се представя анализ на основните тенденции на развитие в икономиката на България, влияние на външните фактори върху нея и очакванията за динамиката на макроикономическите показатели на страната през 2009 година.
Представяме Ви информацията в резюме:
Кризата на международните финансови пазари се изостри през четвъртото тримесечие на 2008 г. след фалита на „Леман Брадърс“ в средата на септември и прерасна в глобална икономическа криза. Реалният икономически растеж в индустриалните страни се забави силно, а някои от тях изпаднаха в състояние на рецесия. Свиването на глобалното търсене се отрази върху цените на суровините и горивата, които поевтиняха значително. Инфлацията съществено се понижи, както и инфлационните очаквания.
Централните банки реагираха агресивно на бързото забавяне (и дори спад в някои страни) на икономическия растеж и понижаването на инфлацията, като намалиха съществено референтните си лихвени проценти. Разрастването на глобалната финансова криза наложи нови форми на интервенция както от страна на централните банки - чрез предоставяне на ликвидност на паричните пазари посредством стандартни операции и различни нови програми за рефинансиране, насочени към преустановяване на спада на цените на финансовите активи, така и от страна на правителствата - чрез спешно приемане на фискални пакети от мерки за подкрепа на банковата система и за стимулиране на икономическия растеж. Предприетите пакети от мерки доведоха до частично стабилизиране на финансовите пазари, но недоверието между пазарните участници продължава да спъва нормалното им функциониране. Значителното забавяне на икономическия растеж допълнително влияе върху поведението на банките и те се въздържат от поемане на кредитен риск, което до голяма степен прави неефективна политиката на рязко снижаване на лихвените проценти, провеждана от водещите централни банки. В резултат финансовите пазари показват само частични признаци на стабилизиране при ниска склонност към поемане на риск, липса на доверие, висока колебливост и затруднена трансмисия на ликвидните инжекции към реалната икономика.
У нас за периода януари - септември 2008 г. реалният темп на растеж на БВП е относително висок, 7% спрямо съответния период на предходната година. Инвестициите в основни активи имат значителен принос за растежа и нарастват в реално изражение с 22.3% през третото тримесечие на годината. От друга страна, през същия период започва да се проявява въздействието на глобалната икономическа криза върху показателите на реалната икономика. Индустриалният сектор започна да забавя реалния си темп на растеж от 7.4% за полугодието до 2% през третото тримесечие на 2008 г., вероятно поради забавяне в промишлените продажби за износ. Според данните за промишлените продажби за октомври и ноември този процес се задълбочава и се разпространява в повечето сектори на индустрията.
През последните месеци на 2008 г. конюнктурните индикатори на бизнеса рязко спадат, отчитайки нарастващ песимизъм в оценките за текущата и особено за бъдещата конюнктура във всички сектори на икономиката. На основата на тази информация може да се очаква, че през първата половина на 2009 г. предприятията ще изпитват нарастващи затруднения при реализиране на продукцията си. Глобалната икономическа криза ще свие външното търсене на български стоки. Влошената международна конюнктура ще повлияе негативно върху инвестиционните планове на предприятията у нас, а забавеният прираст на доходите ще ограничава нарастването на потреблението на домакинствата. В резултат на по-слабото външно и вътрешно търсене очакваме реалният темп на растеж на БВП да се забави значително в сравнение с 2008 г.
Притокът на чуждестранни капитали към страната се запазва висок за периода януари - ноември 2008 г. Излишъкът по финансовата сметка на платежния баланс от 10.9 млрд. евро е резултат на привлечени преки чуждестранни инвестиции в размер на 5.27 млрд. евро, депозити от нерезиденти в местни банки в размер на 2.48 млрд. евро и повишаване на нетните външни задължения на частния небанков сектор с 2.3 млрд. евро. Международните валутни резерви на БНБ достигат 24 864.8 млн. лв. (12 713.1 млн. евро) в края на 2008 г. Средномесечното покритие на вноса на стоки и услуги с международни валутни резерви на БНБ се запази на ниво от 6 месеца.
Продължаващият приток на капитали към страната дори и след значителното влошаване и дестабилизиране на международните финансови пазари от средата на септември 2008 г. е индикатор за запазен интерес към инвестиции в България, но остава изключително висока несигурността по отношение на бъдещата динамика на външните текущи, капиталови и финансови потоци към българската икономика през първата половина на 2009 г. Тази несигурност се поражда не от промяна във вътрешната политика, а поради все още непреодоляното напрежение на международните финансови пазари. Високата степен на отвореност на българското стопанство пренася тази несигурност върху очакваното развитие на всички основни макроикономически показатели. Очакваме запазване на положителен нетен приток на външни финансови ресурси към страната и през първото полугодие на 2009 г., като този приток вероятно ще бъде по-нисък през първите две тримесечия на настоящата година спрямо същия период на 2008 г.
През 2008 г. инфлацията отразяваше значителните колебания в международните и вътрешните цени на храните и горивата. Силното поевтиняване на петрола през четвъртото тримесечие доведе до рязкото й понижаване в края на годината. Очакваме през първата половина на текущата година инфлацията да продължи да се забавя под влияние на по-ниските в сравнение с 2008 г. международни цени на горивата и производствените суровини.
В условията на бързо развиваща се глобална икономическа криза, която увеличава рисковете за забавяне на икономическия растеж у нас и затруднява достъпа на икономическите агенти до финансиране, и при очаквания за понижаване на инфлацията БНБ в рамките на инструментите, с които разполага, предприема мерки за подкрепа на банковата система и защитата й срещу негативните ефекти на глобалната криза. Промените в Наредба № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при БНБ, приети през последното тримесечие на 2008 г., имат за цел да се предостави по-голяма гъвкавост на банките за управление на ликвидността, в резултат на което да бъдат ограничени колебанията на междубанковия паричен пазар и да бъде подпомогната дейността на банките (за направените промени в Наредба № 21 виж карето на с. 26). Тези мерки са продължение на следваната от БНБ антициклична политика.
В резултат от промените в Наредба № 21 през последното тримесечие на 2008 г. бяха освободени общо около 1.8 млрд. лв. от средствата на банките, които преди това бяха поддържани като резерви в БНБ. След промените от 1 януари 2009 г. средният ефективен размер на процента на задължителните минимални резерви за цялата банкова система спадна до около 7%, като общият ефект от мерките на БНБ се изразява в освобождаване на ликвидност в размер на около 3 млрд. лв. Не трябва да се очаква обаче, че освобождаването на ликвидност автоматично ще доведе до повишаване на нивата на кредитиране, тъй като в текущата ситуация на несигурност значително намалява склонността на банките към поемане на риск.